Ако можехте да почу
квате на вратата ми с
две чаши чай и живот в трапчинките си
с усмивка на ръцете, и с тези з
елени очи, които биха ме убили.
Гот
ов съм да се освежя
по лицето ти, ако си във всяка си
туация, Скъпа моя, аз съм готов
да направя всяко писмо от езика на главата в чата.
Искам да почувствам пред олтара на моя Агуш,
дъха на ушите ми, гласът на зв
ука на надеждата на дланта на
сърцето ми, за да намеря живот
в ръцете на словата на нощната мошива на обещанията
Ела, докато моята Емигрирала душа е отделена от м
ълчанието на коленете ми, когато кървя в отсъствиет
о на коляното ми, когато ми липсваш
сричка учебна програма
Ами, така е. . .
